Fast Ethernet (FE) е терминът за Ethernet в компютърните мрежи, който осигурява скорост на трансфер от 100 Mbps. Стандартът IEEE 802.3u 100BASE-T Fast Ethernet беше официално въведен от IEEE през 1995 г., а скоростта на предаване на бърз Ethernet преди това беше 10 Mbps. Стандартът Fast Ethernet включва три подкатегории: 100BASE-FX, 100BASE-TX и 100BASE-T4. 100 показва скорост на предаване от 100Mbit/s. "BASE" означава предаване в бейсбенд; Буквата след тирето се отнася за предавателната среда, пренасяща сигнала, "T" означава усукана двойка (мед), "F" означава оптично влакно; Последният знак (буква "X", число "4" и т.н.) се отнася до използвания метод на редовия код. Таблицата по-долу показва често срещаните типове бърз Ethernet.
В сравнение с бързия Ethernet, Gigabit Ethernet (GE) може да осигури скорост на трансфер от 1000 Mbps в компютърна мрежа. Стандартът Gigabit Ethernet (известен като стандарт IEEE 802.3ab) беше официално публикуван от IEEE през 1999 г., само няколко години след появата на стандарта Fast Ethernet, но не беше широко използван до около 2010 г. Gigabit Ethernet приема формата на рамка на IEEE 803.2 Ethernet и метода за контрол на достъпа до медиите CSMA/CD, който може да работи в полудуплексен и пълен дуплексен режим. Gigabit Ethernet има подобни кабели и устройства като Fast Ethernet, но е по-гъвкав и икономичен. С непрекъснатото развитие на Gigabit Ethernet се появиха по-усъвършенствани версии, като 40G Ethernet и 100G Ethernet. Gigabit Ethernet има различни стандарти за физически слой, като 1000BASE-X, 1000BASE-T и 1000BASE-CX.
